Риболов на сом

ВИБРАЦИИ И ШУМОВЕ

Огромна роля при лова за големите хищници играят слуха и способността им да възприемат вълните, които преследваните от тях рибки създават при плуването си. Сетивата за обоняние пък, точно на обратно, нямат значение с възможността си за надушване и преследване на малките рибки от голямо разстояние. Това важи най- вече за отраснали сомове, които се изхранват предимно с живи рибки и раци. При всички положения няма спор, че „младите“ сомове с дължина до около 1,30 метра ядат едно значително количество червеи и ларви, които биват откривани с помощта на органите за обоняние по дъното на водоема. Сноп от червеи на дъното си остава все още една от най-добрите примамки за риболов на по- малки сомове. За „възрастните“ сомове обаче, големите клатушка лъжици имитират почти перфектно с техните непериодични въртящи и поклащащи се движения любимото ястие малките рибки. Може би дори по-важно е при падането си във водата примамката да издава шум, подобен на скачането на рибка. Това събужда любопитството на хищника и го изкарва от укритието му. Повечето удари следват в следствие на това веднага при фазата на потъване или след първите метри на обиране на влакното. Все пак този звук не е просто шумотевица.

Примамката в никой случай не трябва да цопне отвесно, а да издаде плясък падайки на плоската си страна при опънато влакно. Това се постига, като бигела на макарата се затваря малко преди блесната да достигне повърхността. Това трябва да бъде старателно заучено и освен това трябва да се има предвид, че различно оформените блесни предизвикват различни тонове. При това най-добре наподобяват звука от плискането на рибка сравнително компактните модели с тегло от 22 до 40 гр. Моят любим модел е една средно голяма сребриста Owner блесна, чиято тройка аз съм заменил със здрава единична кука с големина 4/0 както при риболова на риба тон. Чрез нея сомовете биват засичани сигурно и се предотвратяват евентуални наранявания на ръката при посягането към рибата с помощта на хватка за сомове.

В началото не беше никак лесно да водим правилно тези спинингови примамки при пълна тъмнина, като това важеше преди всичко за дълбочините. Най-общо е препоръчително блесната да се води на разстояние 50-100 см от дъното, като това може лесно да бъде постигнато с оставянето и да потъне напълно. Когато влакното престане да се изнизва, мога чрез времето, за което примамката е стигнала до дъното, да разбера колко дълбок е водоема. Ако то трае прекалено дълго, тогава риболовствам по- високо в средните водни слоеве. В тези случаи върха на въдицата трябва да бъде леко наклонен надолу. Привлекателността на примамката може да бъде повишена с вяли забързвания или с резки спирания и потапяния. Любопитният сом възприема появяването на примамката на дъното от голямо разстояние. Като противоречие с това, на равномерно водени блесни съм хващал сравнително малко сомове.

Публикувано в Риболов с етикети , , , , . Постоянна връзка.